20 nov 2013, 7:59

Есенно откровение 

  Poesía » Otra
671 0 3

 

Красива е... не се описва лесно...

ту нежна е, ту дива като хала,

в миг потапя ме във луда цветност,

а после се облива в сълзи цяла.

Залива ме с морета от лъчи

останали от лятното сбогуване,

рисува пламнали след дъждове дъги,

не ми оставя време за тъгуване.

Избухва във ръцете ми като заря

(калейдоскоп от греещи мечтания),

а водопади от танцуващи листа

ми пишат във небето обещание...

Червено, златно, пурпурен разкош

преливат се в палитрата ù на художник,

светът променя се и не по-лош

от лятото останало във спомена.

 

Обичам я във всичките ù цветове,

със дъждовете, с падащите листи,

в косите ми заплела ветрове

и панделки от мигове лъчисти.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??