20.11.2013 г., 7:59 ч.

Есенно откровение 

  Поезия » Друга
670 0 3

 

Красива е... не се описва лесно...

ту нежна е, ту дива като хала,

в миг потапя ме във луда цветност,

а после се облива в сълзи цяла.

Залива ме с морета от лъчи

останали от лятното сбогуване,

рисува пламнали след дъждове дъги,

не ми оставя време за тъгуване.

Избухва във ръцете ми като заря

(калейдоскоп от греещи мечтания),

а водопади от танцуващи листа

ми пишат във небето обещание...

Червено, златно, пурпурен разкош

преливат се в палитрата ù на художник,

светът променя се и не по-лош

от лятото останало във спомена.

 

Обичам я във всичките ù цветове,

със дъждовете, с падащите листи,

в косите ми заплела ветрове

и панделки от мигове лъчисти.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??