5 feb 2024, 11:07

Ескиз с въглен 

  Poesía » Formas graves
213 3 12

ЕСКИЗ С ВЪГЛЕН

 

След много зими дворът опустя.

Превили се от тежки листопади,

изсъхнаха ми туфите с цветя –

от жалба по отминалата младост.

 

Чешмичката се срина и замря

бъбривата раздумка на улука.

Единствено в притихващия здрач

ръждивият катанец плахо пука.

 

И кой да дойде и да ги спаси

от сънища, които не сънуват?

Забравата разпускаше коси

 

в брезите с прегорелите реси.

В пейзажа – сякаш с въглен нарисуван,

ръжта дори престана да класи.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много образно...
  • Благодаря, Безжичний
  • Животът, Никола, е бил, какъвто е бил за времето си - за нас, градските чеда може би е бил пълен с романтика и затова сме се впечатлявали, за баба и дядо си е било непрестанен труд и умора.
  • Благодаря, Руми, животът върви напред, няма как да задължим тия след нас да ни разбират
  • Чудесно!!! 👍
  • Присъединявам се към Безжичен и аз.
  • Браво! Картина! Както Таня Донова (редактора) казва понякога - сбъркала си раздела, това е за "Картини". Много хубав сонет, че и с четири анжамбмана - много харесвам тази фигура.
  • Тъжната картина по села и паланки, и по малките градчета. Когато съм минавал край такива места съм се спирал и наблюдавайки си представях какъв живот е кипял в тях заедно с щастие и неволи. Поздрав, Валя!
  • Любими са ми такива описания, макар и тъжни, разкриващи същината на живота!
  • Благодаря, Валюше.
  • Много тъжно.
  • Изящен сонет!
Propuestas
: ??:??