ЕСКИЗ С ВЪГЛЕН
След много зими дворът опустя.
Превили се от тежки листопади,
изсъхнаха ми туфите с цветя –
от жалба по отминалата младост.
Чешмичката се срина и замря
бъбривата раздумка на улука.
Единствено в притихващия здрач
ръждивият катанец плахо пука.
И кой да дойде и да ги спаси
от сънища, които не сънуват?
Забравата разпускаше коси ...