Cona (Цонка Людмилова)
34 30
2 sept 2007, 19:54

Етюд 

  Poesía
755 0 12
 

Сивоока луна, луна среброкоса,

майко на всички светове,

погледни ме, погледни ме,

луна сивоока...

И със мъдри ръце докосни ме.

Днес си златна точка,

която съдбата постави след всичко,

наречено с моето име...

Погледни ме, погледни ме,

променящо се мълчание.

И с думи за обич докосни ме.

Утре ще си отваряща скоба,

а след нея ще тръгнат

едва промълвени  желания,

образи на  копнежите и на любовта ми.

И ще се лутат безпомощни,

докато затвориш в длани смисъла

и станеш запетая.

Тогава ще се отворят портите на сърцето

и ти ще надникнеш в прозорците ми накрая.

Погледни ме, погледни ме,

сивоока сплетнице,

подпухнала от безсъние

и толкова много въздишки

твоят бляскав път ме мами към него,

но брега ме държи в мъгливи обятия.

Чуй ме, майко, залюляла душата ми в длани!

Намери го, луна, вместо мен погали го,

и като сърп окоси сънищата му необятни.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??