Cona
34 el resultado
Хитър Петър
цял живот прeживя от хитруване.
И докато Настрадин Ходжа
търгуваше със стока и съвест
и печелеше пари от мъдруване, ...
  798 
  1586 
Седенката на българското образование е на път да се разтури. И да се превърне в тлака - демек да се затлачи. Не че има виделина на хоризонта, но в лошо и дъждовно време какво да прави българското село, освен седенки и тлаки. На тлаката, знае се, момите и ергените са разделени - едните гледат под веж ...
  2583 
В ОЧАКВАНЕ
Коленичих, за да се помоля в изоставения храм на поезията, където нямаше църковен хор, свещенослужители, икони, а само бели каменни зидове и черни, отдавна изстинали хрускащи въглени. Молех се от все сърце, безмълвно като отчаяние; искрено като всеопрощение с надеждата на корабокрушенец, ...
  3912 
И знам, че няма да те имам никога.
Недопустима си за мен,
враждебна е пръстта ти.
От толкова изменчиви послания
измамена остана твоята утроба ...
  868 
Хоро от портокали обгръща
бананово танго.
Червени и зелени чушки кършат латиноритми.
Морков, с колан от чесън,
тръшва страстно ...
  1057  10 
Пътеките избягаха някъде
и откраднаха със себе си посоките,
и ветропоказателя на надеждата.
Останаха напразните дни,
с едничката цел, да видим изгрева. ...
  697 
Черната зима с бели преспи повива
бяло семе, заспало върху черната пръст.
Черни ръце с бели рози покриват
буквите бели върху черния кръст.
Черната котка бели лапички мие, ...
  630 
Ти искаше със нежните си пръсти
върху мойто тяло да откриеш
изчезнали цивилизации.
Загребваше във него като весло на лодка
и по вълните му сърфираха ръцете ти. ...
  681 
Тя се "прави", но това е само израз, който да заличи други по-банални, като "създаване" и "изживяване" - това са съвсем други неща. В такъв случай неизменно непредвидима, изключителна, стремяща се да избегне случайността, от която е породена (ако е трайна), или да се позове, в крайна сметка на нея ( ...
  1012 
Ти искаше със нежните си пръсти
върху мойто тяло да откриеш
изчезнали цивилизации.
Загребваше във него като весло на лодка
и по вълните му сърфираха ръцете ти. ...
  923 
И ако всички наши мигове
се съберат в един,
това ще бъде празник.
Две свещи,
запалени през пролетта, ...
  900 
Любовта е занимание самотно.
Да забравим дните,
в които светът е бил двузначен
и всеки трети, със сърце разкрачено,
намирал е, все пак, напуснати обятия ...
  698 
Дъждът се сипе от очите ми,
а после яростни светкавици
от тях изригват,
а после - в свършека на дните ми
раздялата пониква, ...
  782 
Сивоока луна, луна среброкоса,
майко на всички светове,
погледни ме, погледни ме,
луна сивоока...
И със мъдри ръце докосни ме. ...
  785  12 
Нещата между нас са безглаголни
като тишината,
усамотила се да си отдъхне
от приказки недосетливи.
Нещата между нас играят си на топчета ...
  703 
Прибързано и неразумно хлопнах
златните врати на лятото.
Безмилостно запратих
дребните мечти във тъмното.
Кога ще съмне, ах, кога ще съмне? ...
  607 
След любовта,
денят си беше същият:
горещата целувка на кафето,
втората цигара,
мърморещият облак на врабчетата, ...
  1174 
Сутринта
със езиче зелено,
дървото близва небето.
То се събужда засмяно
и със страст го целува. ...
  670 
Чашата плаче с рижи сълзи.
Мокри ръцете ми - равно треперещи.
Аз съм натъпкана с пошли лъжи,
пълно безумие в рая на вярващи.
В чашата стъклена виждам света - ...
  748 
Как ми се иска да зачеркна зимата,
да я задраскам като грешна дума
от правилното изречение на дните си.
Да я задраскам като грешна дума
от вчерашните новини, които ...
  877 
Не може пролетта да ни спаси
от лятото на гладни пеперуди,
от есента на нашите заблуди,
от зимата с окапали коси.
Не може да ни върне наготово ...
  738 
Столът и масата
не могат да се разделят.
Споени от взаимността на мъжко тяло
с главата, положена върху ръцете уморени.
По избелялата покривка, ранена от молци, ...
  699 
Жената вървеше сама.
Косите и смесваха слънце и облаци.
В очите и кратките дни
и протяжните нощи се сливаха.
Гърдите и палеха светли огньове ...
  960 
Колкото и да се мъча, проклетата шапка не желае да се намести върху главата ми и се плези на избелелия, протрит на места ръкав от старото маскировъчно яке; враждува с предизвикателното злато на косата и сякаш упорито се стреми да докаже, че всъщност е елемент от нещо по-различно - бодливо и разръфан ...
  942 
Всяка вечер
ръцете ми се извиват -
безкрайни и уморени -
в контур на лодка без дъно,
която отчаяно плува ...
  763 
Не отминавайте...
Във времето бездарно и безродно
живота си превърнах
в многогодишен неиздаден ежедневник.
Свийте ме на факла. ...
  720 
Огненият залез
превръща морето в бъчва с вино.
Земята пълни шепите си
и жадно пие.
В търбуха й ...
  615 
Те имат всички права:
да обичат, да мразят,
да нижат раздробеното време
на евтини броеници от псевдосензации.
Думите правят доброто момиче ...
  1323 
Огненият залез
превръща морето в бъчва с вино.
Земята пълни шепите си
и жадно пие.
В търбуха й ...
  662 
ххх
Всяка вечер
аз застилам масата
с бяла позлата.
Слагам чаши за теб, ...
  887 
ххх
То е по средата между мен и теб,
между него и нея, между Ние и Другите.
Нещо средно между вчерашни новини
и утрешни дати, между истините и заблудите. ...
  735 
ххх
Да си спомня как
босите крака се целуват
с тръните и пясъка...
Да си спомня как ...
  666 
Мъничка черна точица
върху белия лист на живота.
Носи на гръб небето,
земята с краченца търкаля,
меси я и я размесва ...
  723 
Propuestas
: ??:??