ЕТЮД

Магията на детството

завръщат

скрежените черти

на февруари.

Излъчва

аромат на сигурност

домът.

Огънят му татко е разпалил.

Борината искри

и сипе топлота.

Разлива

пивко отлежало

старо вино…

А детството

недоверчиво ме оглежда.

Чудно е,

че точно днеска

в гротескния ми свят

се върна.

И ще прегърне

онази моя  половина,

която зад измислени стени

тъй дълго крия…

Магията на детството

държа. Изчаквам…

А февруари тихомълком плаче.