13 abr 2016, 20:37

Етюд 

  Poesía
428 0 0

Вечер много звезди
се разхождат по моя балкон.
Светват златни мечти
и домът ми прилича на трон.

 

Аз във него седя
и попивам от звездния прах.
Щом се сбъдне мечта,
изгасва едничка от тях.

 

А балконът блести.
Всяка вечер прилича на ден.
Идват нови звезди
и разпалват мечтите във мен.

 

Дишам звездния дъжд
и попивам омаян в съня.
Като в цъфнала ръж
ме събужда с целувка деня.

 

Цял букет от усмивки
по лицето ми пръскат лъчи.
Светът е различен,
щом се раждат нови звезди.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??