13.04.2016 г., 20:37 ч.

Етюд 

  Поезия
426 0 0

Вечер много звезди
се разхождат по моя балкон.
Светват златни мечти
и домът ми прилича на трон.

 

Аз във него седя
и попивам от звездния прах.
Щом се сбъдне мечта,
изгасва едничка от тях.

 

А балконът блести.
Всяка вечер прилича на ден.
Идват нови звезди
и разпалват мечтите във мен.

 

Дишам звездния дъжд
и попивам омаян в съня.
Като в цъфнала ръж
ме събужда с целувка деня.

 

Цял букет от усмивки
по лицето ми пръскат лъчи.
Светът е различен,
щом се раждат нови звезди.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??