Самодива (Вики)
537 5968
11 dic 2008, 16:19

Eзеро 

  Poesía
684 0 7
Хладно бистра, прозрачна вода
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.

Стар приятел за горско дърво,
свежест жива за пътника жаден
и сълза на момиче добро,
росен цвят край брега му набрало.

Всеки лъч в огледална искра
от омайна дъга се превръща.
До кристалната, чиста вода
щом достигне, по-светъл се връща.

Но на дъното мрак се таи -
дълбините лъчи не обичат...
Езерото сияйно мълчи.
На човешка душа то прилича.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??