Самодива (Вики)
535 5952
11.12.2008 г., 16:19 ч.

Eзеро 

  Поезия
651 0 7
Хладно бистра, прозрачна вода
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.

Стар приятел за горско дърво,
свежест жива за пътника жаден
и сълза на момиче добро,
росен цвят край брега му набрало.

Всеки лъч в огледална искра
от омайна дъга се превръща.
До кристалната, чиста вода
щом достигне, по-светъл се връща.

Но на дъното мрак се таи -
дълбините лъчи не обичат...
Езерото сияйно мълчи.
На човешка душа то прилича.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??