Езерото на живота

                         В езерото на живота се огледах.

                         Все още млада сякаш  се видях.

                         Погледнах синята безбрежност.

                         Вторачих се,  очите ти съзрях.

                         Задрямалото слънце се събуди.

                         Дъждовен облак прати ми дъждец.

                         Реших тогава в езерото да поплувам,

                         а ти ме гледаше със поглед свеж.

                         Отпуснах се спокойна във водата.

                         И  с  обич дълго гледах твоите очи.

                         В небето бавно се промъкна здрачът.

                         Доброто слънце  изведнъж се скри...

                         Очите ти останаха сами в небето -

                         днес по-сияйни от сияйните звезди.

                         И спусна се от тях към  мен пътека.

                         Душата ми от радост заискри.