Езерото на живота
В езерото на живота се огледах.
Все още млада сякаш се видях.
Погледнах синята безбрежност.
Вторачих се, очите ти съзрях.
Задрямалото слънце се събуди.
Дъждовен облак прати ми дъждец.
Реших тогава в езерото да поплувам,
а ти ме гледаше със поглед свеж.
Отпуснах се спокойна във водата.
И с обич дълго гледах твоите очи.
В небето бавно се промъкна здрачът.
Доброто слънце изведнъж се скри...
Очите ти останаха сами в небето -
днес по-сияйни от сияйните звезди.
И спусна се от тях към мен пътека.
Душата ми от радост заискри.
© Димена Всички права запазени