purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
25 jun 2009, 0:36

* * * 

  Poesía
619 2 16

Ама знаете ли колко ме интересувате?

И вярвайте, че нищо не значите,

когато посред пълнолуние,

от любов ранена, дъщеря ми плаче!

 

И няма билка, няма цяр, и няма чудо,

няма никакви илачи.

Дъщеря ми влюбена до лудост -

без любов останала - горчиво плаче.

 

И аз... не мога да я утеша.

В сърцето й да погна мрака.

 

Целунах плахо детската душа...

и сам като дете заплаках.

 

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??