******

22 feb 2011, 20:37

Poesía » Otra

863 0 1

Стая със спомени, стени от очи,
вперени в моето утро...
След сън, ненамерил твои следи,
наяве е още по-трудно...
Беляза косите ми -
сребролунни пътеки към ада...
От щастие бяха сълзите ми,
а сега - от самотата награда...
За мен няма "сбогом",
по-силна си от Времето,
по-силна си дори от Бога,
по-истинска от Сътвореното.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

******

Искате да прочетете повече?

Propuestas