******

22 feb 2011, 20:37

Poesía » Otra

794 0 1

Стая със спомени, стени от очи,

вперени в моето утро...

След сън, ненамерил твои следи,

наяве е още по-трудно...

Беляза косите ми -

сребролунни пътеки към ада...

От щастие бяха сълзите ми,

а сега - от самотата награда...

За мен няма "сбогом",

по-силна си от Времето,

по-силна си дори от Бога,

по-истинска от Сътвореното.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stel88 (Стеляна)

2011-03-07T19:37:15+02:00

Първите два куплета са много хубави.