различен
43 el resultado
Да срещнеш себе си на Е.
Да срещнеш себе си,
преди да се родиш,
завързала плацентата за страховете си,
откриваш думите, за да се споделиш... ...
  552 
"На живо"
Колко струват сълзите…
от обич или болка за него,
а усмивките, дето събират мечтите,
колко струват…без его. ...
  590 
За теб е моята песен
/акростих/
Забравям да издишам от
Аромата ти, дошъл по Вятъра,
Това, което пиша ...
  1427 
Оставаш там
Оставаш там...в писмата неизпратени,
където мастилото чака да пие
сълзите ти....мечти и копнежи изплакани
по обща пътека в гората и "ние". ...
  603 
Тогава
Когато Вятърът намери своя дом
и уморен от скитането безпосочно,
притихне в длани от съдби без трон,
изплетени да го побират…точно. ...
  449 
Днес,…а утре!?
Вече се питам…аз ли съм луд
или пък са от екрана – тия,
дето от културата направиха абсурд,
а от политиката – шизофрения. ...
  1155 
  719 
Ако си тръгна
ще бъде
заради
светлината.
Ако си отида ...
  655 
Следи
Как да намеря от тебе следи
и къде да се взирам, не зная?
В пясъка жаден за морски вълни
или в снега поговорил с безкрая! ...
  776 
За първи път съмнение гризе
от вярата ми, като хищник,
събуден от въпроса „накъде“
при толкоз много „въпреки“ или „за нищо“.
Дали се уморих препъвайки се в погледи, ...
  599 
Глад
Скитам гладен, сам и друг,
само да подуша от храната
в думичка или дори от звук,
скачам и готови са крилата. ...
  432 
***
Тежи ми...може би е времето преди,
може би /са не/изказаните думи,
спомени за бъдеще...следи,
може би е трябвало да бъдем /с/ други...
Утро слято с болката от вчера ...
  470 
Нощта е истинска с луна
/акростих/
Небето сякаш те ревнува
От моя стих и блян...
Ще разбере ли то, че съществува ...
  916 
Вятърът
Само утрото вече те помни,
как разлистваш посети с надежди градини.
Сънища с болката скитат сиротни –
недочакали пролет, изплакани зими. ...
  882 
Вятърът повтаряше бурите с нея,
Звездите рисуваха нейния образ,
Луната, заспала в Морето на кея,
диктуваше Слънцето сляпо, без отказ…
Докосване…дълбоко и нежно, ...
  698 
...........
Затварям очи... докосва вятърът лицето ми,
той знае как да ми говори...
и пътя знае, към сърцето ми,
единствено със него то не спори. ...
  686 
Затиснах думите под камък ежедневие,
оставил мислите да бият във платната...
Как да полетя в това безве/т/рие
оплело като паяжина двата свята...?
За "утре" как да се покая, ...
  732 
Случайна среща
Защо се чувствам като ученик
при всяка наша среща...
Защо се осмелявам само в стих
да ти призная, че Луната ми е грешна... ...
  827 
Летен спомен
Дори морето скрило много тайни
зачуди се... дали не си
русалка идваща от дълбини незнайни
на гребена на бурните вълни... ...
  948 
...
Ослепях ли... вече и с двете очи...?
Какво пък, остана ли нещо за гледане?
Светлината процежда последни лъчи
отразили нечия жажда за вземане.
Тъмнината ще скрия, за да давам кураж ...
  883 
"Престъпно скрих сълзите си и пак съм весел,
обичат ме и хората, а Самотата боса
диктува нотите на лебедовата ми песен
и тихо побелявам... недокоснат...
Ще свия пак цигарата с надеждата за пролет, ...
  772 
Несъдбовно
Какво пропуснах... всичко или нищо,
сгреших ли някъде фатално,
догарят въглените на едно огнище,
в което стрих съдбата си прощално. ...
  758 
Обсебване
Отивам си... така е по-добре,
болеше ме от бяла самота,
сега боли... от твойте цветове,
от истината, че си другиму жена... ...
  913 
Равносметка
Не бе за мен и този свят,
изчистил дрешника от старите играчки,
безчувствено оглозган и без грях,
забравил даже и да плаче... ...
  667 
Събирам те...
Събирам те от мигове на лято,
от думите по лùста мокър,
от "живото" на пролетния вятър,
от въглените на изгаснал огън... ...
  1012 
Раздяла
Тръгваш ли... сама във този дъжд,
остани още малко... последно,
не плача, нали ще съм мъж,
преборил сълзите... "победно". ...
  1318 
Избор
По стъпките на лудия вятър,
белязал дървета в гората,
вървя без посока, "на сляпо"
и търся ключа от Съдбата... ...
  807 
Стая със спомени, стени от очи,
вперени в моето утро...
След сън, ненамерил твои следи,
наяве е още по-трудно...
Беляза косите ми - ...
  793 
До поискване
Не знам дали ще те дочакам,
тежи ми вече Вярата във "Ние",
злорадства и Съдбата ми на прага,
последен миг, преди да ме открие ...
  895 
Моя присъда
/може и като акростих/
Няма те...
анонс към самота...
беляза дните ми със отчаяние... ...
  1061  15 
ПоговорИ ми!
Уморих се от експерименти
и мълчанието все да ми говори...
В очакване на нашите моменти,
сърцето ми... съвсем ще се затвори... ...
  928 
Вали в душата ми отново щастие...
(акростих)
Викам те... насън... и в
Азбучните стихове те чакам...
Ликувам... съм... от ...
  1146 
Белег от теб нося в душата си...
( акростих)
Беляза... не плътта ми, с
Едно докосване във стих... и
Лятото, напуснало кръвта ми ...
  863 
Честит празник на патерици, на всички Цветни хора...
Могат ли цветята да говорят?...
Могат ли цветята да говорят,
с думички или...?
Чувал съм пчеличките да спорят, ...
  1475 
Мразя те (се)... защото те обичам...
Когато с мен си много мила,
страхувам се да се отпусна...
От любовта ти нямам никаква закрила,
цената е голяма, за да бъде вкусна... ...
  968 
Някога...
Някога ще видиш в моите очи
пламъчето, дето го запали...
някога ще сбъднем нашите мечти,
стиховете, дето са ни обещали... ...
  1920  23 
След теб
Отдавна времето е спряло,
не се редуват ден и нощ...
отдавна аз съм само тяло,
в което бе забила нож... ...
  1496  18 
Къде си?
Къде си? Търсих те в усмивката на слънчев ден,
във сълзи, изплакани по друг,
на любима песен във познат рефрен,
във извивките на танца луд. ...
  1457  15 
Ти искаш образа от своето огледало
и двойника на своята душа,
да сложиш просто тъй, във женско тяло
и с него да се върнеш у дома.
Загледан в себе си, не виждаш други, ...
  934 
Видях две дупчици в стената
празни като моето сърце
потърсило в деня и тъмнината
следи от твоите нозе
И сложих им зелено от тревата ...
  868  12 
Propuestas
: ??:??