тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
30 jul 2010, 20:57

Фиеста 

  Poesía » De amor
704 0 6

Животът ми се струва като чудо,

в едно прекрасно измерение,

от сън вълшебен е събудено

или безумно е явление.

 

Едно-едничко знам - че е дихание,

в което има много, много смисъл

и уморено сякаш е стенание,

ако е цвете непоискано.

 

Дали ми трябва да съм стара, зряла

и сложа обичта над всичко -

захвърля - дяволско парченце,

загърбя - вечността фалшива.

 

Ти озари ме, северно сияние,

пази ми любовта неосквернена.

За тебе са акордите фантазия -

фиестата от ритми на вселената.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??