30.07.2010 г., 20:57 ч.

Фиеста 

  Поезия » Любовна
751 0 6
Животът ми се струва като чудо,
в едно прекрасно измерение,
от сън вълшебен е събудено
или безумно е явление.
Едно-едничко знам - че е дихание,
в което има много, много смисъл
и уморено сякаш е стенание,
ако е цвете непоискано.
Дали ми трябва да съм стара, зряла
и сложа обичта над всичко -
захвърля - дяволско парченце,
загърбя - вечността фалшива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??