ria (Гергана Иванова)
284 3180
27 ene 2007, 16:56

Гаджето на дъщеря ми 

  Poesía
2012 0 30

Obra no adecuada para menores de 18 años

Срам те е сега от мен...

На света вода се правиш...

И раздаваш го смутен –

хънта-мънта, шикалкавиш...

А не беше срамежлив

дъщеря ми да натискаш...

Като невидял и див

по врата да я изгризкаш?

Моето момче, грешиш

в аматьорската си роля...

Накъдето ти вървиш –

мен ме връща асансьора...

Всичко си е по реда –

аз не падам от Луната.

Но на к.р ще те въртя,

ако сгафиш с Дъщерята...

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Адски ми изкефи. Евала!
  • Орлица-закрилница. какво е к.р?
    И Нелсън....кой си остава само с натискане в днешно време?!
    беше тя - разхождаш гаджето месеци и накрая го врътва някой батко сега е друго - опит имам - 3 броя - 85, 88, 89, две еви и един ... на адам изглежда -има гадже на 17, което не само натиска - но, казва ли ти някой.
  • Това е много сладко стихче.Браво а Риа.Добра майка си.
  • горе долу ми харесва!!!!
  • Хаха плача и се смея едновременно .... страхотна си!
  • уоу.еи такава майка да имаш.мн як стих
  • Пак го прочетох. Толкова умело пресъздаваш злободневните истини. Не спирам да ти се радвам.
  • Силна майка си и пишеш страхотно!Браво!
  • Страхотен стих мила!
    Поздрав!
  • ...ето това е Риа!
    Поздравления! Ти си добра майка, с теб тя се чувства защитена.
  • Страхотно!
  • Брависимо......!!!
    А какво да кажем ние, със синовете,а?
  • Гери, ама в тоя асансьор и ние не сме били много цветя за мирисане, та ако си останат само с натискането, не е болка за умиране. Аз също имам дъщеря, но и син, та гледам на проблема и от двете му страни. А и мисля, че всеки сам си прави собствените грешки, важното е те да си го имат в главата...
  • Много забавно стихче!
    Поздрав!
  • А ако имаш син и дъщеря

    Поздрав за стиха!
  • Гери като приятел и жена
    подкрепям те за стиха ...
    ама като майка на синове
    дано живота не ни засече.

    Прекрасна както винаги си мила.
    Поздрав и усмивка.
  • Уникално реалистична! Отново ни казваш неща, които ни поднася животът!
  • много готино
  • Жесток стих, напрово ме шамароса и така го харесах.
    Особено това с асансьора - велико.
    Супер си.
  • До болка откровена си, Гери. Приземяваш
    Чета те, но много ме впечатлиха твоите "Защо се разминахме",
    "Монолог на една майка".
    Да ти е жива и здрава дъщерята, Гери. И ти - за да следиш гаджетата
  • Ей, Гери, харесва ми твоята прямота!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Евала! С теб съм и аз, като татко на две дъщери, ама а да чукнем на дърво, по-добре да не се налага да го въртиш на к...
    Много готин стих!
  • Ех, Гери!
    Толкова добре умееш да обличаш живота в Усмивка!
    Поздрави, най-сърдечни!
  • Е,можеш го това -директното
    Твоя запазена марка
  • ама като изкачваше с асансьора преди, едва ли толкова му мислеше, сега много бойно го даваш
  • Ако нещо сгафи ще му напишем дружно(майките на дъщери) гневен и смразяващ стих. Поздрави!!!
  • все едно се прочетох
  • Браво,Гери, някой трябва да ги държи под око тия палавници,понякога си позволяват повече,от колкото трябва
    Хубав стих!
    Поздрав и усмивки!!!
  • Само така!!!
    Да внимава той какво прави с нея!
    Колко сме се возили ние в този асансьор

    Поздрави, Гергана
  • Много ми харесва! БРАВО!
Propuestas
: ??:??