5 mar 2022, 9:54  

Гара "Безименна" 

  Poesía
450 5 13
На гара "Безименна", влака
за никъде чакам. Без багаж,
заровено минало, илюзии
и мечти, разпилени по вятъра.
Билетът е еднопосочен:
невъзвращенец без право
на обжалване, без очаквания.
Осъден на безсрочие.
От толкоз житейски войни
какво на човек му остава?
О, свят! За миг се поспри!
Преди кръвожадната лава ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...
  412  11 
Propuestas
: ??:??