На гара "Безименна", влака
за никъде чакам. Без багаж,
заровено минало, илюзии
и мечти, разпилени по вятъра.
Билетът е еднопосочен:
невъзвращенец без право
на обжалване, без очаквания.
Осъден на безсрочие.
От толкоз житейски войни
какво на човек му остава?
О, свят! За миг се поспри!
Преди кръвожадната лава
да усмърти и последната гара!
© П Антонова Всички права запазени