ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО
… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –
със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,
със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки
със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки,
с кутийката – и зарчето едно – в играта на „Не се сърди, човече!“,
със снимката ми в лятното сено, отнесла ме вдън 100 лета далече,
с костюмчето на абитуриент, с което бях се барнал – младо гадже,
с мечтата си на остров Сейнт Винсент за мене някой вестник да разкаже,
с мерака си да стигна Еверест – с дрипливите си летни маратонки,
с от век дрипясалия вестник „Днес“, неувенчал ме с лавровите клонки.
В живота си, раздран от Рай до Ад, със всекиго опитах да съм нежен. ...