21 oct 2024, 12:30

Гардеробът на моето минало 

  Poesía
167 2 1
ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО
… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –
със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,
със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки
със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки,
с кутийката – и зарчето едно – в играта на „Не се сърди, човече!“,
със снимката ми в лятното сено, отнесла ме вдън 100 лета далече,
с костюмчето на абитуриент, с което бях се барнал – младо гадже,
с мечтата си на остров Сейнт Винсент за мене някой вестник да разкаже,
с мерака си да стигна Еверест – с дрипливите си летни маратонки,
с от век дрипясалия вестник „Днес“, неувенчал ме с лавровите клонки.
В живота си, раздран от Рай до Ад, със всекиго опитах да съм нежен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??