Иде Гергьовден и точат ножове
вече изкусни касапи с ищах
и предусетели вкусни пържоли,
гръмко се смеят, превиват от смях.
Агнето кротко под сянка преживя
тъй доверчиво-невинно край тях.
Всеки го пипа, ръце си потрива
с радост, че чака го сочен кебап.
Нашето агне отдавна го колят
с тъпи ножове касапите зли,
двайсет години умуват, се чудят
как да го режат, без да му личи.
Мършаво било, но още го бива,
мръвчица има и слабо не е,
за чеверме ще му много отива,
а и за фурна, защо ли пък не!
25.04.2011
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados