Иде Гергьовден и точат ножове

вече изкусни касапи с ищах 

и предусетели вкусни пържоли,

гръмко се смеят, превиват от смях.

           Агнето кротко под сянка преживя

            тъй доверчиво-невинно край тях.

            Всеки го пипа, ръце си потрива

            с радост, че чака го сочен кебап.

Нашето агне отдавна го колят

с тъпи ножове касапите зли,

двайсет години умуват, се чудят

как да го режат, без да му личи.

          Мършаво било, но още го бива,

          мръвчица има и слабо не е,

          за чеверме ще му много отива,

          а и за фурна, защо ли пък не!

25.04.2011