15 feb 2019, 22:17  

Гладни за лустро души 

  Poesía
393 3 7

Толкова душѝ...и всяка в нужда,

с болките, тревогите, страха.

Щом е друга, с етикет е – Чужда,

даже не изпитваме вина!

 

Толкова души, а малко обич,

щастие и радост – на трохи.

Всяка наранена е и броди,

търси лек, за да се утеши!

 

Толкова души, а цяла пустош,

гладни са и всичко е в погром.

Дай им, там,.. от бляскавото лустро,

нищо че в тела са – нямат дом!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Ели! И на поставилите в Любими! Поздрави!
  • "Толкова души, а малко обич..."! Браво, Дани, хареса ми!
  • Ние не трябва да сме тъжни, не трябва лесно да се очароваме, защото така лесно после ще се разочароваме. Нека бъдем щастливи, заради всичките нещастия, които не са ни сполетели! Поздрави и се усмихнете!
  • Тъжно...
  • Телата се нуждаят от душа и надежда.
  • Да, прав си! земята е пренаселена с милиарди души, но колко от тях са щастливи! Болести, страх, тревоги разяждат душата човешка. И толкова малко обич има...
    Благодаря за споделеното! Поздравления!
  • болезнено, Дани, и тъжно
Propuestas
: ??:??