15.02.2019 г., 22:17 ч.  

Гладни за лустро души 

  Поезия
394 3 7

Толкова душѝ...и всяка в нужда,

с болките, тревогите, страха.

Щом е друга, с етикет е – Чужда,

даже не изпитваме вина!

 

Толкова души, а малко обич,

щастие и радост – на трохи.

Всяка наранена е и броди,

търси лек, за да се утеши!

 

Толкова души, а цяла пустош,

гладни са и всичко е в погром.

Дай им, там,.. от бляскавото лустро,

нищо че в тела са – нямат дом!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Ели! И на поставилите в Любими! Поздрави!
  • "Толкова души, а малко обич..."! Браво, Дани, хареса ми!
  • Ние не трябва да сме тъжни, не трябва лесно да се очароваме, защото така лесно после ще се разочароваме. Нека бъдем щастливи, заради всичките нещастия, които не са ни сполетели! Поздрави и се усмихнете!
  • Тъжно...
  • Телата се нуждаят от душа и надежда.
  • Да, прав си! земята е пренаселена с милиарди души, но колко от тях са щастливи! Болести, страх, тревоги разяждат душата човешка. И толкова малко обич има...
    Благодаря за споделеното! Поздравления!
  • болезнено, Дани, и тъжно
Предложения
: ??:??