Сред мрака на лиричната ми същност
все още има малък светъл процеп,
през който на надеждата лъча
е тънък малко повече от косъм.
Не исках да броя по пътя крачките,
(особено на слизане от стълбата)
с които изпреварих оплаквачите,
понечили студен да ме прегърнат...
Те удряха с юмрук по моя камък.
Изцъкаха с език и ме преплюха,
душманите на моя дребен залък,
че още за живота имам нюх. ...