Отива си...
а след него,
тъмен сиво-синкав шифон
всичко покрива.
Клюмат умислено
на брезите голите вейки,
в кипариса
шумно клюкарстват
кълбести врабци.
Облак намръщен
лениво
към луната прозрачна
пълзи...
Бавно
денят си отива,
стихва птичата глъч.
Няма звезди.
Настава
глуха зимна
нощ...
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados