5.12.2009 г., 14:09 ч.

Глуха 

  Поезия » Пейзажна
568 0 6



Отива си...

а след него,

тъмен сиво-синкав шифон

всичко покрива.

Клюмат умислено

на брезите голите вейки,

в кипариса

шумно клюкарстват

кълбести врабци.

Облак намръщен

лениво

към луната прозрачна

пълзи...

Бавно

денят си отива,

стихва птичата глъч.

Няма звезди.

 

Настава

глуха зимна

нощ...

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??