12 jun 2019, 8:45

Глътка от Парнас 

  Poesía » Filosófica
682 10 11
На душата ранения зов
не намира земна утеха,
щом изгрее пълнолунна любов,
тя намира нощна пътека.
И поема без дъх и безспир,
да намери ехо от песен!
Боговете ли пеят след пир,
че аз съм свидетел там грешен?
И оставам пред нозете им ням,
вкусил тайно глътка амброзия,
която намерих в светия им храм...
Ще ли накажат моята агония: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??