Гневът те залива,
и не отпуска,
стената пробива,
и корени пуска.
В гърлото топка,
дишаш едвам,
сърцето ти в клопка,
убиваш се сам...
Трепериш целия,
главата боли,
с теб не говори и смелия,
а устата ти само крещи!
А после... Съжаление,
разкаяние, може би леко успокоение,
за останалите извинение,
а за теб мир, след това напрежение.
Уви, гневът пак ще се появи,
и ще иска да сее разруха!
Не го пускай да се изяви,
остави вятъра да го издуха!
Какво имаш погледни,
пулсът намали,
сърцето отпусни,
и се усмихни!
Причини за ярост винаги има,
животът не е много симпатичен.
В душата винаги може да бъде зима!
А гневът да е хроничен!
Но можеш и да бъдеш щастлив!
Можеш да радваш целия свят!
Всъщност тогава си най-красив!
И сякаш светиш, достатъчно за цял град!
© Ева Илиева Todos los derechos reservados