Гневът те залива,
и не отпуска,
стената пробива,
и корени пуска.

В гърлото топка,
дишаш едвам,
сърцето ти в клопка,
убиваш се сам...

Трепериш целия,
главата боли,
с теб не говори и смелия,
а устата ти само крещи!

А после... Съжаление,
разкаяние, може би леко успокоение,
за останалите извинение,
а за теб мир, след това напрежение.

Уви, гневът пак ще се появи,
и ще иска да сее разруха!
Не го пускай да се изяви,
остави вятъра да го издуха!

Какво имаш погледни,
пулсът намали,
сърцето отпусни,
и се усмихни!

Причини за ярост винаги има,
животът не е много симпатичен.
В душата винаги може да бъде зима!
А гневът да е хроничен!

Но можеш и да бъдеш щастлив!
Можеш да радваш целия свят!
Всъщност тогава си най-красив!
И сякаш светиш, достатъчно за цял град!