Голата истина

31 may 2013, 11:07

Poesía

323 0 1

Все сънувам в мойте сънища,

че вървя по мокри пътища.

И ме уморява калното...

Хлъзгаво ми става спалното.

Будя се и с мисли - калните,

срещам дните си - баналните.

Утрото ме къпе в слънцето -

мие в мене само зрънцето

на надеждата окаляна.

В кал - самата тя търкаляна,

блясва в утрото изчистена,

като всяка гола истина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nikkollina (Скорпионка)

2013-06-01T06:36:57+03:00

Еееее,и надеждата ли е окаляна?Много кал...