Голата Съвест

16 mar 2018, 16:38 2018-03-16T17:33:05+02:00

Poesía » Otra

814 2 4

Такова е времето. Хищно и гладно.

Вината пред някой, за нещо, я няма.

И голата Съвест от бедност пропадна,

а с дрехи преди си живя моногамно.

Сближи се с онази, порочната Честност,

която предлагаше стаи в бордея.

И тъй, заживя си "почтено" и лесно,

(гласът ѝ отвътре престана да действа).

Навсякъде търсена, с вид на мадона,

обслужваше всеки - богат или просяк.

Заплащаха времето в нейното лоно

с греха си ненужен. Не помнеха после.

Но знаеха точно – били са със Съвест!

И кой ще оспори?! Удобно е тъкмо,

че тя, Съвестта, е най-строгият съдник.

А как се продаде! Избра да замлъкне...

Никой не може да бъде честен с всички. А избира с кого да е честен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dansyto (Данаил Таков)

2018-06-01T20:05:34+03:00

Много ми допадна – искрено, силно, човешко! Поздравления отново!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-03-20T00:05:14+02:00

Много силен и отрезвяващ стих, Петя!
FFortuna (Петя Павлова)

2018-03-18T11:05:22+02:00

Благодаря, Кети! От всичко, което съм писала, най-много съм доволна от този си стих. Радвам се, че го оценяваш!
Katriona (Кети Рашева)

2018-03-16T16:53:42+02:00

Браво, мила Петя, браво! Страхотно - като идея, като строеж на стиха, разбираемо, наративно!