11 ago 2011, 16:02

Големият огън 

  Poesía » De amor
563 0 3
У дома всичко е овехтяло, ненужно почти,
сякаш с мен през годините
е остаряло.
И огнището старо, порутено, тъжно мълчи,
като че никога, никога
не е горяло.
От портрета ме гледа младеж с тъмноруси коси,
а чертите любими -
до болка познати.
Той в огнището топло последната жар угаси
и замина в отвъдни земи
непознати. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??