Големият огън

11.08.2011 г., 16:02 ч.

Поезия » Любовна

533 0 3

У дома всичко е овехтяло, ненужно почти,

сякаш с мен през годините

е остаряло.

И огнището старо, порутено, тъжно мълчи,

като че никога, никога

не е горяло.

От портрета ме гледа младеж с тъмноруси коси,

а чертите любими -

до болка познати.

Той в огнището топло последната жар угаси

и замина в отвъдни земи

непознати.

Няма вече да лумнат огньове, с искри

да ми светят и топлят

в студената зима.

Той, Големият огън, веднъж само силно гори.

И при мене горя, и димът му

отдавна отмина.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.