Добре дошла,
госпожо "надежда",
влизайте,
не стойте на прага,
там не е място
за срещи.
Ще ти направя кафе
от онова, горчивото,
събирано
капка
по капка
през дългите дни
душевно мълчание.
Не ме поглеждай така,
госпожо "надежда",
все едно взимаш
важни решения...
С нежна ръка
ми подай
стръкче детелини,
в тях да издишам
сълзите си,
и ще те слушам
стаено...
покълнали истини
ще палят очите ми,
избуяли
в люляков цвят,
а вятърът дрезгаво
ще ме ръси
с капки
синьо небе,
с боси ходила
ще се издигна
към простор,
разтопен
в шепа дим,
от цигулкови струни
ще сплета ореол,
за да не чувствам
липсата на
слънчогледите нощем...
Не си тръгвай,
госпожо "надежда",
рано е...
имам още
какво да ти казвам...
а има и още кафе!
© Мария Манджукова Todos los derechos reservados