Говори ми се. Няма да мълча.
От себе си изхлузила съмнения,
тъй както ручейна и бързата вода,
потичам по ръба на своите доверия.
Обвързаностите от себе си съм смъкнала.
По гола съм от всякога, и по душа.
Каквато вятъра съм винаги обичала
с мелодия от счупената своя стомна.
Доверие изгубено не се завръща.
Ни минало забулено в тъма,
но често във съня ми ме подсеща,
че само да се крехне, ще се разкрещя...
Говоря. Не крещя. Да бъда чута!
Живея времето си вече без лъжа,
и гордостта за мен остана чужда,
защото се научих, да говоря.
Щом мъж се довери разтворил двери.
Не изневерявам, и не го предавам.
Но знам едно наум, че всички стомни
са пукнати, и капките допивам...
Живея миг за миг и знам, че утре
не зная где ще съм във светлина или тъма,
но знам, че чуждият ми стана близък,
а близкият прогони моята душа.
Научих си урока от живота, да мълча!
Но днес ми се говори и разказва...
Животът притча е от простите слова,
и сложен, щом и близък те предава...
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
а близкият прогони моята душа."
Вярна и точно поднесена констатация, придаваща колорит на текста!
Поздрав, Джейн Еър!