Говори ми се

26.10.2015 г., 22:20 ч.

Поезия » Друга

570 0 2

Говори ми се. Няма да мълча.
От себе си изхлузила съмнения,
тъй както ручейна и бързата вода,
потичам по ръба на своите доверия.

Обвързаностите от себе си съм смъкнала.
По гола съм от всякога, и по душа.
Каквато вятъра съм винаги обичала
с мелодия от счупената своя стомна.

Доверие изгубено не се завръща.
Ни минало забулено в тъма,
но често във съня ми ме подсеща,
че само да се крехне, ще се разкрещя...

Говоря. Не крещя. Да бъда чута!
Живея времето си вече без лъжа,
и гордостта за мен остана чужда,
защото се научих, да говоря.

Щом мъж се довери разтворил двери.
Не изневерявам, и не го предавам.
Но знам едно наум, че всички стомни
са пукнати, и капките допивам...

Живея миг за миг и знам, че утре
не зная где ще съм във светлина или тъма,
но знам, че чуждият ми стана близък,
а близкият прогони моята душа.

Научих си урока от живота, да мълча!
Но днес ми се говори и разказва...
Животът притча е от простите слова,
и сложен, щом и близък те предава...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2015-10-26T23:33:17+02:00

"но знам, че чуждият ми стана близък,
а близкият прогони моята душа."

Вярна и точно поднесена констатация, придаваща колорит на текста!

Поздрав, Джейн Еър!
rocker (Велин)

2015-10-26T22:53:22+02:00

Впечатли ме! Красиво поднесени истини! Поздрави!