28 nov 2017, 8:58

Град 

  Poesía » Civil
472 0 5

Здравей, бе град! Живота ли ми взе?
Полей, бе брат! Да пием до насита.
Обрулени от силни ветрове,
в сърцата с метеорите забити.

Кажи ми за несбъднати мечти.
Кога си се целувал еротично?
Докосвал ли си нечии гърди?
Ядосвал ли си хубаво момиче?

Кажи ми за сълзите от любов.
И гарите, и бабите сърдити.
Крещят под електрически покров
сватбарите и песни на открито.

Здравей, бе град! Пиян и непознат.
Приятелю, отново си отивам.
Недей, бе брат! Нали ще дойда пак?
Сърцето ти за споменче си взимам.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления, Митко! Зряло и едновременно с това живо, емоционално! Хубав ден!
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Интересен стих, Митко... Поздравявам те!
  • Завръщането в родния град след дълго отсъствие, винаги поражда въпроси, изникват спомени и преживявания. Звучи носталгично! Много е хубаво, Митко!
  • Изпълни ме с обич към моя град. Към предишния и към сегашния! Благодаря!
Propuestas
: ??:??