В град от суета живея аз
и сиви краски багрят розови мечти,
изминава в лутане час след час,
копаят пропасти- користни лъжи.
Съзнанието се дави в безвкусен лукс,
в пародия на измислени лица и светове,
индивидуалността поддава се -
извисява в комири зелени богове.
В град от суета живея аз,
но не потъвам в сивото море,
всяка утрин будена от твоя глас -
надживявам тъмните светове.
Блести от копнежи моето сърце,
красивите мигове с теб улавям,
живее още в мен невинно дете -
и така във феерия от любов се аз потапям.
В град от суета живея аз,
но суетата с усмивка разпръстваш ти,
в живота си ми посока, компас,
в морето от лъжи - пристан си ми ти.
Със сатен постиляш ми деня,
с боички оцветяваш ми съня,
горчиво кафе сутрин правиш ми ти,
но сламка ми подаваш - да изплувам от мътните води.
В град от суета живея аз,
но в рай прекрасен живее моето сърце,
обичам те все повече, час по час,
с любов ти бдиш над моето сърце.
© Даниела Todos los derechos reservados