В град от суета живея аз

и сиви краски багрят розови мечти,

изминава в лутане час след час,

копаят пропасти- користни лъжи.

Съзнанието се дави в безвкусен лукс,

в пародия на измислени лица и светове,

индивидуалността поддава се -

извисява в комири зелени богове.

В град от суета живея аз,

но не потъвам в сивото море,

всяка утрин будена от твоя глас -

надживявам тъмните светове.

Блести от копнежи моето сърце,

красивите мигове с теб улавям,

живее още в мен невинно дете -

и така във феерия от любов се аз потапям.

В град от суета живея аз,

но суетата с усмивка разпръстваш ти,

в живота си ми посока, компас,

в морето от лъжи - пристан си ми ти.

Със сатен постиляш ми деня,

с боички оцветяваш ми съня,

горчиво кафе сутрин правиш ми ти,

но сламка ми подаваш - да изплувам от мътните води.

В град от суета живея аз,

но в рай прекрасен живее моето сърце,

обичам те все повече, час по час,

с любов ти бдиш над моето сърце.