С обувките, които взех назаем,
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах.
Полученото си раздавах... Бях!
Сърцето мое с твоето загъвах
и на ръба на гръдна кост мълчах!
Пресичах пътища на черни котки...
В кибритена издраскана кутия –
обувчиците светят! Като лодки!
Мой звън крилат! Гради камбанария...
© Todos los derechos reservados