14 jul 2014, 11:08  

Градушка 

  Poesía » Otra
420 0 1

Разруши се небето
и от него
космически късове лед се посипаха.
Падна мрак.
"По библейски наказва ни Бог" -
си помислихме.

Жалки грешни души!
По презумпция 
да избягат не могат
от градушката
ни дърветата,
ни коли,
нито къщи,
а още по-малко пък хората.

 

Нас

застига ни строгото
наказание
и смъртта

все на прага,

дори и накрая вселенски,

 

там където да кажем
"Обичаме се"

не знаем,

"Все още
не сме си изстинали"

се затрупва от буците

неизреченост.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във

 

© Електронно списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ, 2008 – 2018, БРОЙ 110 ОКТОМВРИ 2018

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??