Градушка

14 mar 2016, 22:57

Poesía

322 0 4

Градушка

Пролетно утро. Ведро и свежо.

Лъхаше мирис на мъх и цветя.

Ала се скри, слънцето нежно

зад черен облак. И заваля.

Птичият глъч внезапно замлъкна.

Вятърът луд листата ошушка.

Попритъмня доста, сякаш се мръкна.

И изведнъж се изсипа градушка.

Дрипави облаци, първо с милувка,

се поздравиха. И с блясък.

И отразиха всяка целувка

със оглушителен трясък.

Дъжд заравни земята, напукана,

покрита с град и нападали листи.

Корени жадни, водица засмукаха.

И въздухът се пречисти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2016-03-15T08:05:23+02:00

Образно и красиво! Поздравления и от мен!
limeruna (Йоана)

2016-03-15T08:03:23+02:00

Поздравления, Мари Елен!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-03-15T08:01:38+02:00

Харесва ми как рисуваш с думи, Мари!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-03-14T23:50:45+02:00

"Птичият глъч внезапно замлъкна.
Вятърът луд листата ошушка.
Попритъмня доста, сякаш се мръкна.
И изведнъж се изсипа градушка."

Страхотно встъпление...!!!

"Преваля пладне. Задух страшен.
И всеки дигне взор уплашен,
с ръкав избрише си челото
и дълго гледа към небето,
а то сивее мъгловито.
И слънцето жълтей сърдито:
От юг бухлат се облак дига
пълзи и вече го настига;
по-доле вирнали главите
и други... Знак е - чуй петлите.
А гъски около реката
защо размахали крилата,
и те са глупи закрещели,
Какво ли са орали, сели?"