marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
14.03.2016 г., 22:57 ч.

Градушка 

  Поезия
321 0 4

Градушка

 

Пролетно утро. Ведро и свежо.

Лъхаше мирис на мъх и цветя.

Ала се скри, слънцето нежно

зад черен облак. И заваля.

 

Птичият глъч внезапно замлъкна.

Вятърът луд листата ошушка.

Попритъмня доста, сякаш се мръкна.

И изведнъж се изсипа градушка.

 

Дрипави облаци, първо с милувка,

се поздравиха. И с блясък.

И отразиха всяка целувка

със оглушителен трясък.

 

Дъжд заравни земята, напукана,

покрита с град и нападали листи.

Корени жадни, водица засмукаха.

И въздухът се пречисти.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Образно и красиво! Поздравления и от мен!
  • Поздравления, Мари Елен!
  • Харесва ми как рисуваш с думи, Мари!
  • "Птичият глъч внезапно замлъкна.
    Вятърът луд листата ошушка.
    Попритъмня доста, сякаш се мръкна.
    И изведнъж се изсипа градушка."

    Страхотно встъпление...!!!

    "Преваля пладне. Задух страшен.
    И всеки дигне взор уплашен,
    с ръкав избрише си челото
    и дълго гледа към небето,
    а то сивее мъгловито.
    И слънцето жълтей сърдито:
    От юг бухлат се облак дига
    пълзи и вече го настига;
    по-доле вирнали главите
    и други... Знак е - чуй петлите.
    А гъски около реката
    защо размахали крилата,
    и те са глупи закрещели,
    Какво ли са орали, сели?"
Предложения
: ??:??