Ето на, че то да бе така лесно,

вкара сърцето ми в клетка,

да бие то тежко, бясно,

с удар, два в корема,

скри се в ъгълчето тясно,

и земята там да ме вика,

а аз ида ли, ида -

Стана ли ти ясно..?

Какво да се направи,

глупаво дете,

не си разбрал, нали..

па сърцето си боли и боли,

не го чуваш, но шумно тупти,

като невидял лошо му причини.

Но ти вече умори се,

да бягаш нямаш, скри се,

моят ход дори не е започнал,

а ти плавно, неусетно отстъпваш,

в ъгъла скри се, скри се и не мърдаш.