Ето на, че то да бе така лесно,
вкара сърцето ми в клетка,
да бие то тежко, бясно,
с удар, два в корема,
скри се в ъгълчето тясно,
и земята там да ме вика,
а аз ида ли, ида -
Стана ли ти ясно..?
Какво да се направи,
глупаво дете,
не си разбрал, нали..
па сърцето си боли и боли,
не го чуваш, но шумно тупти,
като невидял лошо му причини.
Но ти вече умори се,
да бягаш нямаш, скри се,
моят ход дори не е започнал,
а ти плавно, неусетно отстъпваш,
в ъгъла скри се, скри се и не мърдаш.
© Кристиана Петкова Всички права запазени