8 may 2007, 11:00

Грях * 

  Poesía
716 0 18
Спасението си дълго чаках,
ала подмина ме, продължи.
Много време нощем плаках,
очите ми сълзяха след лъжи.
Тъгата моя спътница е вярна -
акорди в монотонност, вяло.
Трепереща и северно полярна,
айсберг леден нося си от ляво.
Вълнението стана непотребно,
мъртъв трепет в душата гние.
Един миг, проигран на дребно,
непоправимо от кръвта ми пие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??