Спасението си дълго чаках,
ала подмина ме, продължи.
Много време нощем плаках,
очите ми сълзяха след лъжи.
Тъгата моя спътница е вярна -
акорди в монотонност, вяло.
Трепереща и северно полярна,
айсберг леден нося си от ляво.
Вълнението стана непотребно,
мъртъв трепет в душата гние.
Един миг, проигран на дребно,
непоправимо от кръвта ми пие. ...